Преди да преминете към поръчка или покупка на кученце е важна да знаете няколко основни неща, на които трябва да обърнете внимание.
Първото което трябва да знаете е,че вско едно кученце е различен клас. Класовете са три основни и от това се определя качеството на кученцето – ПЕТ КЛАС, БРИЙД КЛАС и ШОУ КЛАС. Във всяко едно кучило могат да се родят както пет клас така и най-високия шоу клас бебета, за това и цената на всяко едно куче е индивидуална и зависи от неговото качество.
ШОУ КЛАС – това са кучета които отговарят и се доближават максимално или изцяло на официалния стандарт на породата. Те са без дефекти и могат да посещават изложби, както и да се ползват за развъдна дейност, като имат висока изложбена перспектива и съответно тяхната цена е най-висока.
БРИЙД КЛАС – това са кучета които също нямат сериозни дисквалифициращи ги дефекти според стандарта на породата, но е възможно да имат леки отклонения, което не пречи да бъдат включени в развъдна програма и да посещават изложби.Подходящи са както за развъдна дейност така и за домашни любимци.
ПЕТ КЛАС – или така наречениете от нас “домашни любимци” , това са кучета които се отглеждат най-вече като домашни любимци и могат да ни радват едниствено вкъщи, такива кучета е нежелателно да се допускат до разплод или пък да посещават изложби, съответно тяхната цена е най-ниска.
- Знаете ли, че …
• Археологически разкопки потвърждават, че преди 5000 години хора и кучета са обитавали съвместно Европа, Африка и Северна Америка, като кучетата са изпълнявали функцията на ловец и пазач, а при голям глад са ставали храна за хората.
• Международната киноложка федерация е основана през 1911г.
• Древните египтяни са обичали много своите домашни приятели – кучетата. Те са били на особена почит и уважение. Древногръцкият историк Херодот свидетелства, че ако в семейството на египтянин умре кучето, то цялото семейство потъва в дълбок траур. Съответствие с обичая те са си бръснели главите и дълго време не са се докосвали до храна.
• В древен Египет тялото на умрялото куче се балсамирало и се отнасяло на специално гробище, съпроводено от траурна процесия и ритуали, като че ли е починал най-скъп човек.
• В древен Египет е бил построен град в чест на кучето, наречен Кинополис – “град на кучето”. Ако жител на друг град убиел куче от Кинополис, жителите му са считали това за достатъчен повод за обявяване на война.
• В някои страни при застраховането на кучета, застрахователите изискват отпечатък от носа на животното. Учените са установили, че линиите по ностната гъба на кучето са също така неповторими, както и дактилоскопните папиларни линии при човека.
• Ослепялото куче при добро гледане може да живее години, но при загуба на обонянието си по правило животното не може да живее повече от месец. Животът на кучето е немислим в света на миризмите.
• За възбуждането на обонятелните клетки на кучето е достатъчна една единствена молекула маслена киселина, която влиза в състава на потта на млекопитаещите животни. Колкото по-бързо бяга дивеча от кучето, толкова повече се усилва оставяната от него миризма, която кучето “прочита” безпогрешно.
• Добре обучените кучета “планински спасители” при безветренно време са в състояние да усетат миризмата на заринат в снега човек от 250 – 300 метра.
• Оставянето на куче без надзор от стопанина му може да се оцени само като проява на груба небрежност, особенно ако това е на място с голямо движение на хора.
• Когато избирате име на вашето малко куче имайте предвид, че то следва да е от една, две срички, за да може да се изговаря ясно и добре да се чува. Не наричайте кучето си с човешки имена, за да не изпадате в неудобни ситуации, когато го повикате пред хора в градинката и на повикването се отзовават някои от присъстващите.
• Кучето трябва да има свои съдове за храна и вода, които да са така направени, че да не се обръщат лесно. Осигурявайте винаги прясна вода. В часа за хранене, напълнете според нормата за хранене съда за храна и го оставете за 15-20 минути, след което го приберете. Остатъка от неизядената храна приберете или изхвърлете, а съда измийте и приберете на постоянното му място. Привикнете ли вашето куче да се храни така, няма да имате проблеми с апетита му.
• В академичното градче, където е работил Павлов е издигнат паметник на кучето с надпис: “На кучето, другар и помощник на човека”.
• За да напуснете България заедно със своето куче, то трябва да бъде ваксинирано против бяс 15 дни преди това и ветеринарно-медицинският център да издаде специален сертификат, който важи 10 дни от датата на издаването му. За да не изпаднете в изключително затруднено положение разучете изискванията на страната, която искате да посетите и се съобразете с тях. Така ще си спестите нерви и пари.
• Около началото на века на първо място по разпространение стоял дакулът, към 1930г. – фокстериерът, а след 1958г. – немската овчарка. Според броя на регистрираните в родословните книги кучета най-разпространени между породите са: немска овчарка, дакел, пудел, боксер, спаньол, фокстериер, дребен шнауцер и др.
• Не пипайте чуждо куче! Не го галете! Не се ли съобразявате с тези припоръки може да бъдете ухапани и вината за това ще е изцяло ваша.
• Основното, което определя поведението на кучето е желанието му да се хареса на стопанина си. В същото време не забравайте, че много черти от хакартера и типа на реакция са като при малките деца.
• Всеки стопанин носи отговорността за всички пакости и радости на своето куче.
• На кучето не трябва да му се дава от всичко, с което се храни човек.
• Кучето не трябва да се храни само с месо. Това е не само скъпо, но и вредно за животното.
• Не бива да се дава гореща или замръзена храна.
• В ежеднивния порцион, ако не може да храните кучето с балансирани храни, трябва да присъстват млечни продукти, риба, яйца, зеленчуци, житни ядки и др.
• Категорично се забранява даването на тръбни кости от пилета, кокошки, гъски и други птици. Големите и остри кости от риба също не следва да се дават с оглед избягване на травмите, които могат да предизвикат на храносмилателния тракт.
• Старайте се да избягвате контакта между кучето ви и свободно скитащи се котки. Опита показва, че именно от тях кучето се заразява с много сериозни болести, например микроспория, а от там е възможно да се зарази и стопанина.
• Макар, че човека и кучето да не са овладели езика на другия, всеки разбира, че другата страна има свой език и че грубият превод от единия на другия е невъзможен. Без да намаляваме значението на явления като: пеещите китове, или шимпанзетата, трябва да кажем, че формите на общуване между различните видове са твърде примитивни в сравнение с общуването между човека и кучето, които могат да обменят значително количество информация. (списание “Дискъвъри” САЩ)
• Няма смисъл да спорим необходимо ли е или не кучето в съвременния град. Разбира се, че е жизнено необходимо. Имаче “хомо сапиенс”, ще се превърне в “хомо урбанис” – разумен градски човек.